Често задавани въпроси

• Защото медиацията е по-евтина и е строго конфиденциална, ако страните не решат друго.
• Защото подписаните в присъствието на медиатор споразумения имат правна сила пред съда. Могат да способстват за прекратяване на делото, в следствие на което се извършва възстановяване на половината от внесената държавна такса, ако има такава.
• Защото медиацията пести време и енергия, защото създава усещане за успех и партньорство.
• Защото заобикаля административни стъпки, които много често насърчават още повече един конфликт и задълбочават различията, докато медиацията създава благоприятна среда за общуване на страните.
• Защото адвокатите разбират проблема едностранно, а елементи от наратива на двете страни, включително съществена информация, може да бъде пропусната.
• Защото е по-модерна и по-приятна.

Медиаторът е трето неутрално лице, чиято цел е да спомогне двете страни в спора да стигнат до такова решение, което да бъде добро, приемливо и функционално и за двете страни.

Задължения и отговорност на медиатора:

• Медиаторът не може да дава правни съвети.
• По време на процедурата медиаторът е длъжен да се съобразява с мнението на всяка от страните по спора.
• Медиаторът се оттегля от процедурата при възникване на обстоятелства, които биха породили съмнение в неговата независимост, безпристрастност и неутралност.
• Медиаторът не може да съобщава на другите участници в процедурата обстоятелства, които се отнасят само до една от страните по спора, без нейното съгласие.
• Медиаторът не отговаря, ако страните не постигнат споразумение.
• Медиаторът не отговаря за неизпълнение на споразумението.

Предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица, включително и когато са трансгранични.

Медиация се провежда и в случаите, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

Медиация не се провежда, ако закон или друг нормативен акт предвижда друг ред за сключване на споразумение.

• Защото медиацията е по-евтина и конфиденциална.
• Защото подписаните в присъствието на медиатор споразумения имат правна сила пред съда. Могат да способстват за прекратяване на делото, вследствие на което се извършва възстановяване на половината от внесената държавна такса, ако има такава.
• Защото медиацията пести време и енергия, защото създава усещане за успех и партньорство.
• Защото заобикаля административни стъпки, които много често насърчават още повече един конфликт и задълбочават различията, докато медиацията създава благоприятна среда за общуване на страните.
• Защото адвокатите разбират проблема едностранно, а елементи от наратива на двете страни, включително съществена информация, може да бъде пропусната.
• Защото е по-модерна и по-приятна.

Да, може! Присъствието на адвокатите на всяка една от страните е положителна, особено когато има дело, което е влязло в съда.

Забележете, че адвокатите не са безпристрастни, те винаги ще защитават позицията на клиента си, защото имат материален интерес от това. В този смисъл присъствието на адвоката Ви в качеството си на Ваш юридически консултант е плюс за Вас. Нашата цел на присъствието на адвокатите по време на процеса по медиация е клиентът да има възможност да се допита до адвоката си, дали едно или друго предложение е приемливо или не за него.

Медиаторът не е юридически консултант, нито процесуален представител.

Доброволност и равнопоставеност

Страните имат равни възможности за участие в процедурата по медиация. Те участват в процедурата по своя воля и могат по всяко време да се оттеглят.

Неутралност и безпристрастност

Медиаторът не проявява пристрастие и не налага решение по спора.
В процедурата по медиация всички въпроси се уреждат по взаимно съгласие на страните.

Поверителност

Разискванията във връзка със спора са поверителни. Участниците в процедурата по медиация са длъжни да пазят в тайна всички факти, обстоятелства и документи, които са им станали известни в хода на процедурата.

Медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са му доверени от участниците и имат значение за решаването на спора – предмет на медиацията, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил.

Изключение от поверителния характер на медиацията се допуска в случаите, когато:

• това е необходимо по съображения за нуждите на наказателния процес или свързани със защитата на обществения ред;
• трябва да се осигури закрилата на интересите на деца или да се предотврати посегателство над физическата или психическата неприкосновеност на определено лице, или
• разкриването на съдържанието на споразумението, постигнато в резултат на медиация, е необходимо за прилагането и изпълнението на същото споразумение.

Правила за поведение на медиатора

Медиаторът осъществява дейността си добросъвестно при спазване на закона, добрите нрави и процедурните и етичните правила за поведение на медиатора. Тези правила се определят с наредбата по чл. 8, ал. 4.

Медиаторът приема да води процедурата, само ако може да гарантира своята независимост, безпристрастност и неутралност.

Законът, който урежда медиацията в страната, е Закон за медиацията:
https://www.justice.government.bg/home/normdoc/2135496713

ЗАКОН ЗА МЕДИАЦИЯТА
Обн. ДВ. бр. 110 от 17 декември 2004 г., изм. ДВ. бр. 86 от 24 октомври 2006 г., изм. ДВ. бр. 9 от 28 януари 2011 г., изм. ДВ. бр. 27 от 01 април 2011 г., изм. и доп. ДВ. бр. 77 от 18 септември 2018 г., изм. ДВ. бр. 17 от 26 февруари 2019 г., изм. и доп. ДВ. бр. 11 от 02 февруари 2023 г.

От 2024 г. медиацията може да се вписва в търговски договори като начин за разрешаване на спорове. А именно „Съгласието на страните възможен бъдещ спор между тях да бъде разрешен чрез медиация може да бъде уговорено и като клауза от договор“ (предишна ал. 3 – ДВ, бр. 27 от 2011 г., предишна ал. 4, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.).

• Споразумението се подписва в присъствието на медиатор.
• Неговото съдържание е еднакво приемливо и за двете страни.
• Подписва се от двете страни и медиатора. Може да послужи пред съда.
• Медиацията цели подписването на споразумение, но страните са наясно, че това зависи от тях.
• Възможен резултат е недостигането до споразумение, за което медиаторите не носят отговорност.

СПОРАЗУМЕНИЕ

Форма и съдържание

Съдържанието и формата на споразумението се определят от страните. Формата може да бъде устна и писмена, както и писмена с нотариална заверка на подписите на страните по спора. Писменото споразумение съдържа мястото и датата, на която то е било постигнато, имената на страните и техните адреси, за какво се съгласяват те, името на медиатора, датата по чл. 11, ал. 2 от закона (денят, в който страните са постигнали изрично съгласие за започването ѝ, а когато липсва изрично съгласие – денят на първата среща на всички участници с медиатора) и подписите на страните.

В споразумението страните могат да предвидят отговорност за неизпълнение на предвидените в него задължения.

Действие на споразумението

Споразумението обвързва само страните по спора и не може да се противопостави на лица, които не са участвали в процедурата.

Споразумението задължава страните само за това, за което са се договорили.

Нищожно (недействително) е споразумението, което противоречи на закона или го заобикаля, както и когато накърнява добрите нрави.

Придаване на изпълнителна сила на споразумението

Споразумение по правен спор по смисъла на чл. 1, ал. 1 от закона, постигнато в процедура по медиация, има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната (в сила от 01.07.2024 г.).

Когато спорът е предмет на висящо съдебно дело, споразумението подлежи на одобрение от съда, който разглежда делото, включително когато страните са се споразумели по въпроси, излизащи извън предмета на делото (в сила от 01.07.2024 г.).

Съдът одобрява споразумението след потвърждаването му от страните, ако не противоречи на закона и добрите нрави. Съдът изслушва мнението на прокурора, ако той участва като страна по делото (в сила от 1.07.2024 г.).

Откриване на процедурата

Процедурата по медиация започва по инициатива на страните по спора, като всяка от тях може да направи предложение за разрешаване на спора чрез медиация.

За начало на процедурата по медиация се счита денят, в който страните са постигнали изрично съгласие за започването ѝ, а когато липсва изрично съгласие – денят на първата среща на всички участници с медиатора.

Предложение за разрешаване на спора чрез медиация може да направи и съдът или друг компетентен орган, пред който спорът е отнесен за решаване.

В предвидените в закон случаи съдът задължава страните да участват в първа среща в процедура по медиация.

Съгласието на страните възможен бъдещ спор между тях да бъде разрешен чрез медиация може да бъде уговорено и като клауза от договор (в сила от 01.07.2024 г.).

Действие на началото на процедурата по медиация върху давностния срок

Давност не тече, докато трае процедурата по медиация.

Участници

Процедурата по медиация се осъществява от един или повече медиатори, посочени от страните.

Страните по спора участват в процедурата лично или чрез представител.

Упълномощаването се извършва в писмена форма.

В процедурата по медиация могат да участват и адвокати, както и други специалисти.

Действия на медиатора

Преди провеждане на процедурата медиаторът информира страните за същността на медиацията и за нейните последици и изисква тяхното писмено или устно съгласие за участие.

Медиаторът е длъжен да посочи всички обстоятелства, които могат да породят в страните основателни съмнения относно неговата безпристрастност и неутралност, включително и когато медиаторът е лице:

1. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;
2. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по спора – предмет на медиацията;
3. което е било представител или пълномощник на страна по спора – предмет на медиацията;
4. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност.

Медиаторът подписва декларации за безпристрастност, в които посочва и обстоятелствата касаещи неговата безпристрастност за всяка процедура, за която е определен, и ги предоставя на страните по спора.

В хода на процедурата се изяснява същността на спора, уточняват се взаимноприемливи варианти на решения и се очертава възможната рамка на споразумение.

При осъществяване на посочените действия медиаторът може да насрочва отделни срещи с всяка от страните при зачитане на равните им права за участие в процедурата.

Основания за спиране на процедурата

Медиацията се спира:

1. по общо съгласие на страните или по искане на една от страните;
2. при смърт на медиатора;
3. в случаите, предвидени в чл. 10, ал. 3 от закона.

Ако медиацията се провежда по време на висящо производство, страните незабавно уведомяват компетентния орган за спирането на процедурата по медиация. Когато процедурата по медиация е по висящо съдебно дело, координаторът на съдебния център уведомява съда за спирането (в сила от 01.07.2024 г.).

Основания за прекратяване на процедурата

Процедурата по медиация се прекратява:

1. с постигането на споразумение;
2. по взаимно съгласие на страните;
3. при отказ на една от страните;
4. при смърт на страна по спора;
5. при прекратяване на юридическото лице – страна по спора;
6. с изтичане на 6 месеца от началото на процедурата.

Съгласието на страните за прекратяването на спора им трябва да бъде изразено ясно и недвусмислено.

При прекратяване на процедурата по медиация висящото производство, което е било спряно, се възобновява в съответствие с разпоредбите на закона.

Определяне на медиатор

Процедура по медиация по висящо съдебно дело се осъществява от един или повече медиатори, вписани в списъка на медиаторите към съдебен център по медиация, които са определени от съдебния център, освен ако не бъдат посочени по общо съгласие на страните (в сила от 01.07.2024 г.).

Провеждане на процедурата по медиация

В случаите и при условията, предвидени в закон, съдът задължава страните по висящо съдебно дело да участват в първа среща в процедура по медиация, която се осъществява в съдебен център по медиация към съответния съд, страните са длъжни добросъвестно да участват в първа среща в процедура по медиация с обща продължителност от един до три часа. Медиаторът може да насрочва и отделни срещи с всяка от страните при зачитане на равните им права за участие в процедурата (в сила от 01.07.2024 г.).

За начало на процедурата по медиация се считат денят и часът за първа среща с медиатор, за които страните са уведомени от координатора на съдебния център. Срещата се отлага при наличие на особени непредвидени обстоятелства, за които страната уведомява координатора. Страната може да поиска отлагане на срещата само веднъж (в сила от 01.07.2024 г.).

Процедурата по медиация може да продължи по съгласие на страните и след завършване на срещите – първа обща среща и/или отделни срещи. По предложение на медиатора и със съгласие на страните процедурата може да продължи извън съдебния център по медиация при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 25 от закона (в сила от 01.07.2024 г.).

Процедурата по медиация по висящо съдебно дело се прекратява:

1. в посочените от закона случаи по чл. 15, ал. 1, т. 1-5;
2. след изтичане на два месеца от началото на процедурата, освен ако по общо съгласие на страните продължи и след този срок, но не по-късно от изтичане на 6 месеца от началото на процедурата;
3. когато страните не постигнат споразумение;
4. когато страните не постигнат съгласие за продължаването ѝ.

При смърт на страна по делото или прекратяване на юридическо лице – страна по делото, настъпили преди да завършат срещите в процедурата, процедурата по съдебна медиация започва отначало с участието на правоприемника на страната по делото.

Информация за проведената процедура по медиация

Медиаторът предоставя на съда информация относно резултата от проведената процедура по медиация и участието на страните в нея при спазване на принципа на поверителност и при условията и по реда, предвидени в наредбата по чл. 25 от закона.

Споразумение в процедура по медиация по висящо съдебно дело

Споразумението, постигнато в процедура по тази глава, се сключва в писмена форма.

Когато страните желаят споразумението да бъде одобрено като съдебна спогодба по реда на чл. 234 от Гражданския процесуален кодекс, то се одобрява от съда, пред който е висящо делото, по което е започнала процедурата по медиация.

Когато страните са постигнали спогодба във връзка с предмета на няколко висящи дела, тя се одобрява от съда, който разглежда първото образувано дело. Страните представят одобрената спогодба пред останалите съдилища, които прекратяват висящите пред тях производства изцяло или частично според съдържанието на спогодбата.

При медиацията никоя страна не се санкционира от съда, ако е решила да постигне споразумение чрез спогодба, и се налага определяне на късна дата на съдебно заседание. Съдията веднага определя дата за следващо съдебно заседание.